Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03 19:29 - Един обитаем костюм
Автор: savant Категория: Изкуство   
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.09 13:52


 

-          Да не дразниш гащеризона – редовно го скастряше баща му – недей да пускаш в него повече паячета и стоножки, запомни, той е жив, съзнателен организъм. Само прилича на дреха.

-          Щом е умен и самоосъзнат, защо си го оставил сам в шкафа – не пропускаше да възрази Оскар.

-          А къде да го държа, на бюрото ли? Мястото на дрехите е в гардероба.

От съвсем малък Оскар слушаше все същото, как не бива да тормози и дразни интелигентната дреха, само че за едно любознателно момче самата идея за живата играчка в дрешника беше неустоима и всички забрани поставяха единствено предизвикателства пред изобретателността му. В резултат на забраните, Оскар си беше създал маршрут за промъкване през сложната система от сервизни коридори, предназначени за роботите, чак до отдушника в отдалечения килер, където държаха хабисюта.

Баща му нямаше никаква представа, че синът му най-малко веднъж на ден успява да пропълзи до обитаемия костюм и да се пъхне в него поне за малко. Контактът с тази дреха беше абсолютно неустоим за детето, истински наркотик.

Разум, съществуващ с единствена цел да влиза в съвършена симбиоза с твоя,   ползва сетивата ти заедно с теб и поради тази причина ги изостря и усъвършенства, притежава странно чужд и същевременно напълно отзивчив ум, допълващ твоя.

Баща му ползваше уникалния костюм единствено за да се хвали с него пред гостите им като със скъп трофей, който му се полага поради длъжността му. Не  го беше обличал повече от няколко пъти през живота си. Нямаше нито време, нито особен интерес. Беше зает с работата си почти денонощно.

Затова пък Оскар...

Веднъж установил, че костюмът пощръклява от вълнение при среща с всякакви живи твари, момчето си създаде навик да търси насекоми и животинки и щом намери  да ги носи в дрешника, за да ги запознае с костюма. През годините беше успял да го срещне с няколко вида гущери, с хамелеон, мишка и дори веднъж завлече и напъха в дрешника младо леопардче. Изкрънка жива червена мравка от фермата на свой съученик и я пусна в костюма. Намирал му беше молци, пеперуди, разни нещица, подобни на гъгрици и други пълзящи неназовими твари. Дори му подари истинско скачащо паяче!

По Висящите острови беше трудно да намериш животинка,  все пак бяха разположени на близо 80 километра над планетата, домашните любимци бяха изключително рядко явление, а сервизни роботи засмукваха и почистваха насекомите, ако изобщо се завъдят такива. Трудно беше за малко късче живот да се спаси от тях.

Това, което Оскар не знаеше, беше защо костюмът се интересува от животинките. Колко внимателно проучва всеки аспект от поведението и реакциите им. В какви детайли анализира химическите им отговори, движенията им, адаптивните им тактики, маскировъчни окраски, защитни реакции.

И колко много е научил от тях. 


Откъс от книгата "Разумът на растенията" 
автор Росица Зеркова




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savant
Категория: Изкуство
Прочетен: 5210
Постинги: 9
Коментари: 0
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930