Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03 19:42 - Скок от мезосферата
Автор: savant Категория: Изкуство   
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.07 20:53


 Константин беше приседнал в мрака току пред входа на пещерата. В краката му се плискаше море от треви, разрошвано от среднощния хладен вятър.

Той се прозя, разтърка брадясалите си бузи, потри очи, полузаспивайки. Високо в небето безшумно преминаваше поредният Град-остров. Eдно време ги различаваше и помнеше имената им, но постепенно ги беше забравил, пък и вече всичките му изглеждаха еднакво. Не би обърнал особено внимание на поредния, ако внезапно цялата околност не беше огряна от необичайно ярко зарево.

Константин стреснато загледа нагоре, към внезапно изгрялото среднощно слънце.

Градът бе запалил всички светлини по стотината прозрачни долни етажа-ледници, които обикновено оставаха неосветени.

Цялото небе се озари от ярка бяла светлина, нещо повече – почти веднаха се включиха и прожекторите, насочени към Земята и осветиха рояци дронове, които се откъсваха от Плаващия остров и един след друг политаха, завихряйки се в стесняваща се спирала, насочена право надолу.

Нещо беше активирало защитните системи на Града. Вероятно скачачи.

Константин беше чувал за скачачите, носеха се легенди за обитаемите  им костюми, дреха, с която можеш да оцелееш във всякаква среда, дори във вътрешността на кипящ вулкан, може да те поддържа жив със седмици в открития Космос, каквото и да правиш, този костюм не би позволил да загинеш. 

Обикновено завихрянето на дроновете спираше на няколко десетки километра над Земята и после бавно се оттегляше обратно, прибрало успешно скачачите, въпреки скоростта от 1500 км в час, която достигаха при свободен полет надолу.

Но този път завихрянето изобщо не спря, все нови дронове се присъединяваха към торнадото и го увеличаваха с всяка минута и без изобщо да забавя скорост, след няколко минути то се удари и разпиля в планината, някъде над линията на снега.

Константин се опитваше да види нещо повече, но въпреки невероятно ярките светлини, насочени право в планината, разстоянието беше прекалено голямо и детайлите - неразличими.

След известно време той се отказа, прозя се гръмогласно още веднъж и реши да си ляга. Щеше да му мисли на сутринта.

Плаващият над стратосферата град отдавна беше отминал, осветявайки нощното небе като гигантско разярено слънце, когато на сутринта Константин излезе отпочинал от пещерата. Единствена следа от среднощното произшествие бяха дроновете. Рояци летящи роботи плъзнали навсякъде, ту се събираха на групи, сякаш да се съвещават, издигаха се нависоко, а сетне се  разпиляваха, стрелкайки се хаотично насам – натам по склоновете на планината, над гората, из полето, претърсваха настойчиво всяка пукнатина и всеки храст. Не оставяха непроучен сантиметър. 

Или се случваше нещо напълно неочаквано, или скачач е успял да стигне до Земята и да убегне на пазачите.

Константин поразмисли и се зае да приготвя планинарското си оборудване, обу най-здравите възможни ботуши и се приготви да започне издирване.

Щом дроновете се поразнесат, той и другите от отряда му трябваше да потърсят скачачите. 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savant
Категория: Изкуство
Прочетен: 4738
Постинги: 8
Коментари: 0
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31