Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03 19:27 - Спускане през Града
Автор: savant Категория: Изкуство   
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.07 19:30


Когато лампите в далечината на етаж минус 420 започнаха да светват, Оскар изведнъж осъзна, че се налага да се придвижи много по-бързо надолу.

Сигурно са засекли топлината му и роботи-ловци са тръгнали след него.

Противно на логиката, той бързо свали дрехите си, натъпка ги в раницата и остана облечен само в хабисюта, който беше скрит под тях.

Усещаше го мек и топъл, не като дреха, а като втора кожа, поддържаща идеална температура, за да го топли въпреки сковаващия студ на етажа. Оскар знаеше, че ако температурата или съдържанието на кислород  спаднат до опасни нива, костюмът ще се превърне в скафандър, за да се погрижи и за дишането му.

Поглади ръкава, за да привлече вниманието на дрехата, която в момента упорито се опитваше да заприлича на прозрачен прозорец с изглед към Космоса, и започна да мисли настойчиво за „студ, замръзване, заледяване, покрий се с лед, замрази се, прекалено сме топли и ще ни усетят твърде рано, замръзни, моля те”... и изведнъж пред погледа му костюмът започна да се покрива със скреж и се оформи в ръкавици около ръцете му, а около врата му се проточи в заледена качулка, с която Оскар да покрие главата си.

„Прекрасно, не бива да се виждаме по скенерите за топлина. Само не забравяй, че мен трябва да ме топлиш.”

Издебна да мине празен асансьор-платформа, незает от сервизни роботи, и направи огромен скок, за да стигне до него. Едва успя да се задържи върху повърхността му, добре, че хабисютът реагираше мигновено и както беше зает да се преструва на космическа пустош, осеяна с галактики, така внезапно ръкавиците му се превърнаха в пипала на гигантско насекомо и залепнаха за повърхността миг преди Оскар да се изтъркаля от платформата.

Толкова ниско до Планетата не слизаше никой, освен роботи. Въздухът постепенно ставаше все по-зверски студен. Оскар знаеше, че навън температурата е около минус 80 градуса, не беше сигурен колко точно. Ниските нива на острова не се отопляваха и по най-долните етажи температурата постепенно щеше да се изравни с тази на околния космос. Роботите нямат нужда от отопление, а хора тук не слизаха. 

Асансьорът спря на ниво минус 480  на Висящия остров Тетида. Тук стените бяха прозрачни и се виждаше рехавата атмосфера навън и неземната красота на открития космос отвъд нея.

Оскар с изумление съзерцаваше как на хоризонта бавно изгрява друг от висящите острови – Диона. Четирите висящи острова, наподобяващи огромни изкуствени спътници, обикаляха по сложни орбити около планетата, за да поддържат естествения й цикъл на приливи и отливи сега, когато Луната вече я нямаше. 




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savant
Категория: Изкуство
Прочетен: 4738
Постинги: 8
Коментари: 0
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31