Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07 20:13 - Клошарят
Автор: savant Категория: Изкуство   
Прочетен: 494 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.09 13:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Никъде не можеш да срещнеш такъв вятър, като на вития мост над Дунава - топъл и ароматен, напоен със светлина.

Обичаше да се обляга на този вятър със затворени очи, това беше мястото му едновременно за почивка и за вдъхновение.

Имаше някаква странна магия във вития мост. Самият въздух тук беше вълшебен и възраждащ.

А младият инженер определено имаше нужда и от двете – беше затрупал чертожната си дъска с планове и схеми, а не беше мръднал на крачка по-близо до целта си.

Опитваше се да измисли по-ефективен начин за изработка на важен детайл за ескалатор, който в цял свят се изработва с 21 ковашко-пресови действия. Беше сигурен, че по-ефективен начин може да се намери, но все още не можеше да измисли технологията и последователността на изпълнение.

Прост, елементарен детайл, какъвто масово изпозват повечето подемни машини по света.

И чиято усложнена изработка оскъпява много  продуктите.

Слезе бавно по моста и остави обичайните подаръци за скитника, който живееше в   изкорубената изоставена лодка в подножието му – литър бира и пакет сандвичи.

Видя как старецът се размърда, дрипите, които покриват краката му падат и се откриват жалките останки от човешко същество и то бавно се размърдва, за да приеме даровете.

Кой знае защо младият учен този път не бързаше да си тръгне.

Седна  край стареца, загледа се в избелелите му полуслепи очи и му заразказва, бавно и простичко, за проблема си.

Знаеше, че клошарят не може да го разбере, не говори български.

Беше румънец или нещо подобно, почти нито дума не можеше да обмени с околните, но те го разбираха и без думи и току му оставяха по някоя дреха, одеало или малко храна.

Корабокрушението на живота го бе изхвърлило на българския бряг и той беше намерил подслон в изоставената лодка.

Постоя край него чак докато мръкна, а сетне си тръгна.

 ***

След няколко дни младият учен мина отново да нагледа стареца. Първото, което видя, беше мозайката от цветни камъчета, подредена по асфалта до лодката. 

В началото не обърна внимание, помисли че деца са си играли по асфалта, а после нещо познато в конфигурацията на камъчета привече вниманието му и той го загледа по-внимателно.

Изрисувано с малки цветни камъчета – 4 схеми, които един инженер веднага ще схване. Всяко действие описано с отделен цвят камъчета.

Беше решението на проблема, по който мислеше от месеци.

Старецът беше събрал стотици камъчета от брега на реката и беше начертал ясна схема, която решаваше един сериозен технически проблем само с 4 действия.

Проблем, който нито един инженер в целия свят никога не беше успял да реши с по-малко от 21 технологични процедури. 

Откъс от книгата "Разумът на растенията" 
автор Росица Зеркова




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savant
Категория: Изкуство
Прочетен: 5209
Постинги: 9
Коментари: 0
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930