Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07 19:41 - Разговор с Адепт
Автор: savant Категория: Изкуство   
Прочетен: 3477 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.07 08:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 -          Знаеш ли какво всъщност наричаш „растения”, момче?

-          „Растения” наричам растенията. – Константин се спъна в погледа на събеседника си. Едновременно мрачен и развеселен, лукав и откровен. Усети, че започва да се обяснява като ученик – Зелени, растат от земята, обект са на изучаване от ботаниката – усети се, че продължава да дрънка колкото да поддържа разговора.

Чувстваше все по-отчаян. Цяла година се опитва да уреди среща с един от Адептите. Надяваше се да попълни празнотите в информацията си, да получи смислени и точни отговори. А на срещата се появи ей това абсурдно нещо тука –  циничен старец, покрит с брадавици, подиграващ абсолютно всяка негова дума със заядлив ехиден тон. Обиграно и ловко се измъква и не отговаря на въпроси, на практика не казва нищо. „Той ме прави на идиот – помисли Константин – измъква се без ми даде каквато и да било информация, а знае много повече, отколкото аз бих могъл да науча някога... Със сигурност са чели хипотезата ми и затова един от тях се среща с мен, след цяла година откази да й обърнат внимание. ”

-          Това вече не са растенията, които познаваш, момчето ми, това са чудовища –   надутият саркастичен старец сякаш внезапно изпусна облак пара и дим, и се отпусна и спихна, като балон, който изпуска.

-          Всички ние знаем какво се случва - подскочи на стола Константин, възстановявайки нападателното настроение, с което беше дошъл в ресторанта час по-рано - а какво предприемаме?

-          А ти какво си предприел?

-          Пиша. От 20 години, откакто загубих цялото си семейство при много странни обстоятелства, проучвам темата и доста материал съм събрал по нея, ще ви пратя всичките си записки.

-          Пиши, момчето ми, пиши, и ние правим това-онова, само се огледай. Вечеряш в луксозен ресторант, нали, в град, който се носи над мезосферата, далеч от заразите на растенията. Всичко е първокласно, а това в наши дни означава доматите да имат състав, близък до този на хоросана, чушките - на стиропора, зелето - на талашита, защото всичко излиза директно от принтера за храна. Какво предприемам ли? Не докосвам нищо, расло на Земята. Песто от скакалци, отгледани в подземие, хранени с модифицирани смески. Това предприемам. Моля, заповядай. Много е вкусно. Месо, отгледано в колба в лаборатория? Перфектно постигнат, благодарение на химията, вкус и аромат. Рибно филе, порастнало от влакно във вана с разтвори?  

-          Не е това начинът. Знаете колко малко разбираме това, което се случва на Земята. Трябва да научим повече.

-          Точно това, което се случва на Земята, ни накара да се изнесем оттам.

-          Аз искам да знам, искам да се организират експедиции и да се направят сериозни проучвания...

-          Ти мисли каквото искаш, драги. Върни се на Земята. Говори с когото и за каквото щеш. Пожелавам ти успех. А аз ще си пия виното реколта отпреди 2020 година, и чак когато и то свърши ще му мисля. Но по-скоро ми се струва, че и тогава пак няма да ме интересува.

-          А мен винаги ще ме интересува какво ни казват растенията с тези кръгове в полетата и няма да спра да работя по темата.

-          Работи момчето ми, работи, но далеч от Висящите градове. Няма да разнасяш повече идеите си тук. Никой повече няма да ги чуе. Още утре заминаваш обратно на планетата, приготвяй си багажа. 

Откъс от книгата "Послания в полетата" 
автор Росица Зеркова




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savant
Категория: Изкуство
Прочетен: 4738
Постинги: 8
Коментари: 0
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31