Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07 19:41 - Разговор с Адепт
Автор: savant Категория: Изкуство   
Прочетен: 3530 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.09 12:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

- От гледна точка на растенията вероятно съществува минимално възможно ниво на ентропия, в него те са прекарали стотици милиони години – разказваше за кой ли път идеята си Константин - върху планета, напълно колонизирана от тях, покрита с хилядолетни гори. След което се е появил човекът и ентропията е започнала да нараства. Подпомогнали са ни всячески, в резултат на което ние сме успели да постигнем максималното допустимо от тяхна гледна точка ниво на ентропия, почти сме ги унищожили в естествената им среда, покривайки сме все по-голяма част от света с парници или с контролирани от нас насаждения, за да изхранваме все по-нарастващия брой хора.

- Знаеш ли какво всъщност наричаш „растения”, момче? – прекъсна го събеседника му.

- „Растения” наричам растенията. – Константин се спъна в погледа на събеседника си. Едновременно мрачен и развеселен, лукав и откровен. Усети, че започва да се обяснява като ученик – Зелени, растат от земята, обект са на изучаване от ботаниката – усети се, че продължава да дрънка колкото да поддържа разговора.

Чувстваше все по-отчаян. Цяла година се опитва да уреди среща с някой от Адептите. Надяваше се да попълни празнотите в информацията си, да получи смислени и точни отговори. А на срещата се появи ей това абсурдно нещо тука –  циничен старец, покрит с брадавици, подиграващ абсолютно всяка негова дума със заядлив ехиден тон. Обиграно и ловко се измъква и не отговаря на въпроси, на практика не казва нищо. „Той ме прави на идиот – помисли Константин – измъква се без ми даде каквато и да било информация, а знае много повече, отколкото аз бих могъл да науча някога... Със сигурност са чели хипотезата ми и затова един от тях е дошъл на среща с мен, след цяла година упорити откази да й обърнат внимание. ”

- Това вече не са растенията, каквито ги знаем, момчето ми, това са някакви чудовища, които не познаваме  –   надутият саркастичен старец сякаш внезапно изпусна облак пара и дим, и се отпусна и спихна, като балон, който изпуска.

- Всички ние знаем какво се случи на Земята - подскочи на стола Константин, възстановявайки нападателното настроение, с което беше дошъл в ресторанта час по-рано - а какво предприемаме?

- А ти какво си предприел?

- Пиша. От много години, откакто загубих цялото си семейство при много странни обстоятелства, проучвам темата и доста материал съм събрал по нея, ще ви пратя всичките си записки.

- Пиши, момчето ми, пиши, и ние правим това-онова, само се огледай. Вечеряш в луксозен ресторант, нали, в град, който се носи над мезосферата, далеч от заразите на растенията. Всичко е първокласно, а това в наши дни означава доматите да имат състав, близък до този на хоросана, чушките - на стиропора, зелето - на талашита, защото всичко излиза директно от принтера за храна. Какво предприемам ли? Не докосвам нищо, расло на Земята. Песто от скакалци, отгледани в подземие, хранени с модифицирани смески. Това предприемам. Моля, заповядай. Много е вкусно. Месо, отгледано в колба в лаборатория? Перфектно постигнат, благодарение на химията, вкус и аромат. Рибно филе, порастнало от влакно във вана с разтвори? 

- Не е това начинът. Напуснахме Земята, а няма къде да отидем, освен на тези висящи... лаборатории за химически експерименти с хора. Знаете колко малко разбираме това, което се случи на планетата и защо растенията започнаха да се държат толкова странно. Трябва да научим повече.

- Точно това, което се случи на Земята, ни накара да се изнесем оттам.

- А къде ще отидем, когато и животът в Градовете над облаците стане непоносим? А той вече е станал, по мое мнение. Това около нас е някакъв кошмар. Живеем в химически експеримент.

- Винаги имаш опцията да изнесеш съзнанието си във виртуалната реалност. Знаеш, че това е Вселена от безгранични възможности. Нашите Конструктори на сънища могат да направят за теб абсолютно всичко, което поискаш.

- Не искам да разруша тялото си, за да водя измислен живот във въобразени от  Конструктори сънища.

- Защо не опиташ, преди да решиш. Има пробни версии на алтернативни реалности. Ако посетиш няколко от тях, сам ще се убедиш в безкрайните възможности, които симулираната среда предлага. Днес можеш да си насекомо в древен свят, населен от хищни лишеи и гигантски насекоми, а утре – учен-изследовател, който изследва най-далечните кътчета на която избере Галактика. Възможностите за преживявания и открития, които ти се предоставят, са абсолютно неограничени.

- Виждал съм рекламите. Не искам да напусна реалността, за да живея в реклама.

- По отношение на това грешиш. Хората, избрали да изнесат съзнанието си в компютърна среда, изобщо не са длъжни да живеят в „програмирани сънища”. Свободни са да преживяват реалността по начин, по който сами изберат да го правят. Виртуалността е не просто паралелен свят, а е свързана и напълно съвместима с нашия. На практика стоим от двете страни на една преграда, която не съществува, защото самата ни реалност вече е разумна, градовете вече мислят и чувстват.

- Предпочитам да опитам да направя  от единствената реална реалност, която имаме, нещо по-смислено.

- И как мислиш да го реализираш?

- Искам да знам повече - да се организират експедиции до Земята и да се направят сериозни проучвания, за да започнем да сътрудничим с растенията, те се опитваха постоянно да ни кажат нещо, което пренебрегвахме.

- И каква според теб е крайната цел на растенията?

- Моето мнение ли? – Константин се отпусна и този път наистина заговори с Адепта: - Целта им е Вселена напълно колонизирана от тях, всяка обитаема планета тераформирана по начин да е способна да поддържа живот. Планети с различни цветове - зелени, сини, лилави, пурпурни, ярко оранжеви и всевъзможни други, защото растенията са зелени само на Земята, заради спектъра на звездата. Ако растяха при различен спектър, растенията биха били различни на цвят (се предполага). Ако си представим, че растенията в някакъв момент ще са колонизирали всички обитаеми светове, значи точно сега от нас те може би търсят нещо, което да им го позволи. Някой, който да ги пусне на свобода, да им осигури необходимото разселване. Някой, който да схване какво казват кръговете в житата и да ни предаде посланието, за да построим съответните машини, които да ни разселят из Космоса. Нас, заедно с растенията. Според мен те се опитваха да ни помогнат да реализираме по-бързо това разселване, защото ресурсите и възможностите на Земята намаляваха твърде бързо.

- И мисли, че заради това се появи Заразата?

- Нямам представа какво е заразата и защо се появи. Но ако се върнем на Земята и се опитаме да разберем, да поговорим с тях, да схванем тези послания в житата.

- Добре. Изборът в крайна сметка е твой. Говори с каквото искаш, драги. С растенията, с мравките, с керемидите... Върни се на Земята. Разговаряй с когото и за каквото щеш. Пожелавам ти успех. А аз ще си пия виното реколта отпреди 2100 година, и чак когато и то свърши, ще му мисля. Но по-скоро ми се струва, че и тогава пак няма да ме интересува.

- А мен продължава да ме интересува какво ни казват растенията и няма да спра да работя по темата.

 

- Работи момчето ми, работи, но далеч от Висящите градове. Не може да разнасяш повече идеите си тука. Никой няма нужда от подобни внушения. Още утре заминаваш обратно на планетата, приготвяй си багажа. 


Откъс от книгата "Разумът на растенията" 
автор Росица Зеркова




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savant
Категория: Изкуство
Прочетен: 5465
Постинги: 9
Коментари: 0
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930