Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07 09:55 - Гениите-скитници
Автор: savant Категория: Изкуство   
Прочетен: 81 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.09 13:33


 - Името му беше, тоест все още е, Евгений Грегор – Константин лежеше по гръб в спалния чувал, прехвърляше из устата си стрък дива планинска мащерка и разказваше на малката си аудитория историята, както я беше чувал от самия й създател.

- Той ли пръв успява да свърже това, които наричат „Стадата на безмозъчните” с плановете на растенията? – любопитстваше Крас.

- Не ми харесва да ги наричам така – предпазливо отговори Константин. После дълго мълча. За секунда миналото оживя, връхлетя го като удар с дъска през лицето. Не, не с дъска, а със сто тонен влак, който връхлита неочаквано, без да си видял, че приближава, и не ти остава нищо, освен да летиш, залепен за предната част на локомотива, който те е подбрал, усещайки как се изплъзваш и всеки момент ще се свлечеш, за да бъдеш смлян под ритмичния блъсък на колелата му.

После се съвзе и просто каза:

- Тази история е записана върху мен, върху целия ми живот, и не с мастило, а с парчета, късани от сърцето ми. - Той помълча, облиза пресъхналите си устни и продължи: - Първо, аз изпитвам огромно уважение към тези хора. И ги обичам безкрайно. Някъде сред тях вероятно е семейството ми. Ако някаква част от него е оцеляло. Те не са безмозъчни, голяма част от тях са сред най-интелигентните хора, които съм имал честта да срещна. И освен това не са стадо. Но да, най-вероятно са заловени и принудени да изпълняват някакъв план на растенията.

- Разкажи ни това, което знаеш – Оскар нямаше търпение да чуе тази история.

- Този млад учен - Евгений Грегор - съвсем случайно разказва за труден технически проблем на един полунормален скитник, на когото понякога носи храна. И  клошарят без замисляне решава проблема, върху който с месеци се е трудил младият Грегор, а имай предвид, че става дума за жалко и увредено човешко същество, което даже не може да говори, затова подрежда решението на техническото задание с цветни камъчета върху асфалта.

- И Евгений е заинтригуван от този скитник? – попита Оскар. От него все още се виждаше само главата. Костюмът му по навик се сливаше до съвършенство с околния декор и поддържаше пълна невидимост – и визуална, и термална.

- Не е заинтригуван, а вижда в това най-интересният нерешен случай, на който се е натъквал. Престава да се занимава с проектите за рационализации в металургичния комбинат, към който работи, замразява работата си в института, в който бил асистент, преустановява преподавателсктата си практика и се заема да проучва скитниците и бездомните.

- Че защо му е притрябвало да го прави? – се намеси в разговора Филемон, както обикновено недоразбрал какво се говори.

- Защото е шокиран от случващото се. Решава, че тази тема е много по-важна от другата му работа. Представи си: той среща човек, който не е в състояние да формулира разбираемо изречение на никакъв език, за да си поиска парче хляб, обаче е напълно способен за ден-два да реши проблем, с който на практика никакви рационализатори и инженерни таланти в света не са успели да се справят.

- И какво прави Грегор?

- Започва да проучва скитниците и клошарите. Евгений открива, че много от тях са изключително интелигентни хора, професори, учители, инженери, математици, физици, отпаднали от нормалния живот, превърнали се в бездомници по много странен начин. С много труд успява да събере свидетелски показания от техни близки и установява, че нещо се е случило с тях по време на посещение на кино, театър или някакво представление. След представлението част от хората са изчезват или стават неадекватни.

- Какво се случва по време на представлението, според теб?

- Съвсем случайно знам точно на какво са били подложени тези хора. Когато бях на 7 години... – и той им разказа накратко за театралната постановка с жълтия чадър и за това как е избягал от салона, изоставяйки семейството си.

- Сетне Евгений прави изследване на мозъчната активност на такива клошари и установява, че двата дяла на мозъка са изключително добре свързани, невронната мрежа, която пренася милиарди електрически сигнали между различните части на мозъка, е пренастроена, свързана е с изключителна ефективност, така че да работи на сто процента от капацитета си. От една страна тези хора са станали бездомни напълно безпомощни скитници, а мозъците им имат ефективността на Айнщайновия и работят с пълния си капацитет. Някакъв парадокс невероятен.

- А ти разказа ли му какво се е случило с родителите ти? – попита плахо Оскар.

- Разбира се, но доста преди да се срещнем и да му разкажа за преживяванията си в салона когато бях дете, той съвсем самостоятелно беше стигнал до радикален извод – че нещо превзема съзнанието на тези хора. Нещо, на което му е необходимо време, за да го направи. Време, през което човекът стои неподвижен, вниманието му е съсредоточено върху сцена и вероятно защитите му са отслабени. Време, през което е подвластен на изкуството.  Ние не знаем какво точно е изкуството и дали няма някакви странични ефекти, които биха могли да бъдат използвани от този, този... феномен, създаден от растенията.

- А сигурни ли сме изобщо, че растенията имат нещо общо? – попита Оскар.

- Има ли нещо на Земята напоследък, което да не е тяхно дело? – отвърна му с въпрос Константин. - Освен това всичките изследвания на Евгений били иззети от Монбалто. Ако това не отговаря на въпроса ти, не знам кое би отговорило.

- Растенията нямат нищо общо с това – вметна небрежно Илони Кафхиг – това е самостоятелна ответна реакция на човешкия разум.

- Ответна реакция, ответ на какво? – попита смаяният Константин.

Типичното за Илони включване в разговор, от който дава вид, че не се интересува или даже нищо не разбира, рови си с клечка из огъня и изобщо не участва, а внезапно представя радикално противоположен възглед на схващания, които толкова отдавна се въртят и преповтарят, че вече се възприемат като очевиден факт.

- На това, което хората правят, - продължи замислено Илони - направлявани от изконните параметри на съзнанието си. Параметри, настроени от двеста милиона години еволюция на бозайниците в битка за оцеляване, не за напредък. Основният инстинкт, който ни е спасявал, е бил страх, вечното оглеждане за опасности и този вроден импулс води до невъзможност да се отдадем на радостта от новите хоризонти, да се радваме на красотата на съзиданието, на творческото търсене и откриване. – продължи Илони. – Това са инстинкти, които са започнали да ни пречат. Постоянната предпазливост, вечното безпокойство и желанието да контролираш всичко, егоизмът някога е бил еволюционно предимство, а вече е пречка пред напредъка ни, спъва ни на всяка крачка. Довел  е до непрекъснати вражди и войни за ресурси между хората. Човешкият разум се опитва по собствени пътища да го преодолее. Подобни на пътищата на растенията. Растенията обединяват разума си в огромни масиви. Мисля, че точно това правят „Стадата на безмозъчните”. Човешкият разум търси нови начини за развитие, начини да се обедини.  

Глава от книгата "Разумът на растенията" от Росица Зеркова




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savant
Категория: Изкуство
Прочетен: 5465
Постинги: 9
Коментари: 0
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930