Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2018 17:06 - Орденът на Адептите
Автор: savant Категория: Изкуство   
Прочетен: 219 Коментари: 0 Гласове:
1



 Архаичният им председател Амбърт Хамза, загърнат в черно кожено наметало, както винаги беше седнал в най-тъмната част на залата – креслото му беше разположено точно извън кръга на светлината хвърляна от изкуствения огън, а силуетът му мъжделееше едва видим в играта на призрачни отблясъци и сенки от електрическите факли, осветяващи помещението.

Той направи на секретаря нетърпелив знак да извади доклада, получен току-що в запечатан файл с гриф „секретно”. Документът беше изготвен в едно единствено копие и предназначен само за ордена на Адептите.

Амбърт се премести така, че светлината от най-близкия електрически факел да освети ръцете му и започна да отваря файла. Лицето му, скрито дълбоко под качулката, не се виждаше, но седналите около масата го познаваха добре - наподобяваше паяжина от бръчки, с избелели от времето сълзящи очи.

Членовете на ордена чакаха да чуят новините, затаили дъх. Разполагаха се около огромна каменна маса, в центъра на която беше инкрустиран древният символ на Черното слънце. Високите зали на Ордена по традиция през вековете винаги са били осветявани от факли и наследниците му спазваха ревностно традициите – освен огъня в камината, единствен източник на светлина в огромната зала бяха няколкото електрически факли, забити на поставки в стените.

Предната вечер получиха съобщение, че ги свикват в залата Урбанус на Плаващия Остров Диона, където се вземаха най-важните решения за управлението на Висящите Градове. По изключение този път се бяха събрали всички – дори най-впиянчените и пристрастени към хобитата си старци някак успяха да схванат важността на ситуацията.

В единия край на залата беше въздигнат гигантски гранитен обелиск, символ на връзката със Силата, която орденът имаше претенцията да владее. Но вниманието на присъстващите беше насочено към водача им.

Не виждаха сгърченото тясно лице, скрито под широката черна качулка, не можеха да разчетат изражението му и не знаеха какво решение ще вземе, изчакваха търпеливо да чуят съдържанието на файла, преди да го обсъдят.

Секретарят потрепери от страх и ужасен се скри в мрака зад полирания гранитен обелиск - имаше чувството, че по високите сводове към невидимия далечен стъклен купол над главата му пробягват много повече сенки, отколкото факлите можеха да хвърлят – сякаш безплътните орди на просветените изплуваха от мълчанието на вековете и се скупчваха нетърпеливо над главите им и във висините на каменната зала започва да се плиска безмълвно, разбушувано море от неспокойни духове.

Старецът не бързаше, отваряше бавно файла и разпрепераните му жълти нокти не успяваха да разкъсат опаковката.

Най-накрая успя да го включи и в залата се разнесе гласът на Родрик Молор – техен резидент в Академията за Ергонавти

-              Днес, ден Кантор от месец Девонте на година Аллкотт, аз Родрик Молор, резидент на ордена сред ергонавтите уведомявам всички Адепти, че Оскар Нореис, син на Пастхел Нореис, легендарният откривател-ергонавт, осъществи успешно бягство от Плаващия остров Тетида, облечен в обитаемия костюм на баща си и в момента се намира в неизвестност на Земята, предполага се че все още е на територията на бивша Германия.

Старецът скочи на крака и свали със замах наметалото си.

Седящите около масата впиха невярващи очи в него, не бяха виждали главата му от години, винаги оставаше скрита под широката кожена качулка. Излинялата му косица бе напълно окапала, кожата на главата бе покрита с големи брадавици, подобни на лишеи, на места сълзящи кръв, а лицето му беше болезнена, сгърчена маска от бръчки.

Но не напредването на болестта им направи впечатление – това, което ги порази, бяха очите му. Преди изтлелите и избелели старчески очи сега грееха със стряскащ мрачен пламък.

Старецът тихо промълви едно изречение, от което дори факлите на стените примигнаха:

-              Трябва незабавно да върнем този мизерник обратно на Тетида!

-              Новините за скока му се разпространяват като пожар, сър. Вече и четирите Града над Облаците са развълнувани от бягството му. Приписват му почти свръхестествени способности – намеси се старшият адепт на Тетида - близо двестагодишния Алуин Роуни.

-              Да, и до мен достигнаха подобни новини – потвърди през зъби Албърт Хамза. – Момчето се превръща в легенда само с това, че е успяло да стигне до Земята и да убегне на дроновете и търсачите.

-              Дали няма начин – попита със скърцащ глас близо тристагодишният адепт на Диона Лазарус Бристол – да го разжалваме и да му отнемем правото да практикува професията на ергонавт? Това ще откаже гамените от подобни авантюри.

Всички Адепти се обединиха в решението си да намерят и върнат обратно провинилия се ергонавт.

 Но дори властните старци нямаха думата когато ставаше дума за толкова признат и утвърден талант, безспорно притежаващ рядко срещаната комбинация от качества, изискващи се за професията на ергонавта За съжаление не можеха да го разжалват и да му отнемат правото да практикува професията си. Но пък можеха да му отровят живота, да го задължат да ходи с подкожен имплант или гривна като затворник, да му отнемат повечето граждански права. И дори да го задължат никога да не напуска територията на Академията, на практика да го закрепостят напълно към работното му място.

Най-малкото, което заслужава този непрокопсаник.

И най-вече да го лишат от обитаем костюм. Но първо трябваше да го намерят.

За тази цел решиха да мобилизират част от армията и да я изпратят към Земята да издирва ергонавта.

Този път не пратиха дронове и бойни роботи, които се бяха оказали напълно неефективни в лова на скачача. Командироваха само хора. Елитното наемно поделение Екбрехт.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savant
Категория: Изкуство
Прочетен: 17629
Постинги: 12
Коментари: 4
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031