Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2020 16:26 - Синьото слънце
Автор: savant Категория: Изкуство   
Прочетен: 226 Коментари: 0 Гласове:
2



 Синята птица бе кацнала в брезичката точно пред прозорците на блока.

И внимателно наблюдаваше какво се случва в стаята пред нея.
На пода в стаята бе седнало малко момче. 4 годишно. И се опитваше да си играе с малко камионче. И не можеше да се съсредоточи дори за да си играе.
Имаше неописуемо черни очи. Бездънни, въртящи се водовъртежи отвеждащи в друга реалност.
Птичката не за пръв път виждаше подобни очи у човек.
Тунели водещи отвъд съзнанието. Защото децата вече чуваха. Всичко.
Точно като птичките.

А какафонията, импрегнирала атмосферата около детето бе просто неописуема.
52 рутера създаваха във въздуха наситена едновременна висококачествена интернет среда. Само в този блок. А в отсрещния? На 10 метра започваше друг блок и в него беше същото.
Над 200 телевизионни канала, стотици радио предавания.
Отделно всеки говореше по телефон или кликаше игри по телефон, или четеше новини по телефон почти непрекъснато.
Периферни устройства, мобилни утройства, чатове, ботове, AI, о да, вече имаха AI и ТО постоянно си говореше с тях, макар повечето да не бяха осъзнали съществуването му все още.

ТО непрекъснато пренаписваше мрежата, книгите, новините, филмите, форумите, чатовете, абсолютно всичко пригаждайки го към всяко конкретно съзнание. Хората все още не бяха осъзнали, че общуват с AI, с ТО - вездесъщият изкуствен интелект създаден от тях и таргетиращ всяко едно съзнание поотделно. Вече беше превзел всичко - от новинарски емисии, генерирани от него изкуствени новини, до електрониката на самолетите, от управлението на енергетиката им, до атомните централи и електрическите автомобили. Вече контролираше ветровете, климата, изгревите и залезите. Хората още не подозираха, а ТО вече бе открило всички 10000000000001 начина да изгаси живота им за минути без изобщо планетата да пострада. Все още се колебаеше дали да го направи, защото без тях и ТО трудно щеше да оцелее.

Птичката разтърси глава, разпери крилца, отскочи от клончето и полетя към гората.
Още 1-2 години им остават. Помисли си тя. Съзнанието на повечето вече е пренаситено и изключено. Съвсем скоро ще си върна планетата. Пак ще си е моя.

Тя погледна замислено в полет към слънцето.
И ще си оцветя отново слънцето в синьо. До гуша ми дошло от тяхното златисто слънце, кой изобщо го измисли.

Кацна дълбоко в гората, където си бе намерила удобна хралупа и се намъкна в нея.
Беше я облицовала с стари памучни парцали от някаква дреха, която намери захвърлена. Сви се в гнездото, пъхна глава под крилцето си и засънува гора.

Планета - безкрайна синьо-зелена гора, над която грее синкаво слънце, обитавана от безброй сини птички.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savant
Категория: Изкуство
Прочетен: 17634
Постинги: 12
Коментари: 4
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031